С чай или кафе в ръка спри се да си побъбрим сега!-3

ами да ,и аз установих,че като хапна нещо веднага и нямам проблем
само че при мен действа със солети

Мими, моят черен ден мина, навърши се 1 година. Беше на 25.09, едва го преживях тогава, въпреки че беше в началото. Мерси за подкрепата. Наистина дори и времето не лекува, просто свикваш да живееш с това. Боли винаги, с много майки с такава съдба говорих и всички казват, че се свиква. Моят мъж пак беше на път тогава и казва, че когато кара по тоя път му се свива всичко в него и на него му е тежко. Толкова го искахме и се мъчихме с години да го направим и да си постигнем мечтата, но в един даден момент ни попариха мечтите. Не знам какво си преживяла, но ти пожелавам цял живот изпълнен само с хубави емоции.
Ох съжалявам, но напоследък само такива мисли ми се въртят в главата.
Иначе аз още съм на антибиотик, но започнах да се пооправям малко по малко. Утре съм на преглед при АГ-то да видим какво ще каже. Иска ми се да устискам кълки докато се прибере мъж ми, обаче не знам дали ще ме оставят. МИсля към края на тази седмица да отида при Четалова да видим какво ще каже и тя за раждането. Направо ми разбиха фантазиите тея хора. Моя момък още на 10.10 беше 2.100кг., а има още повече от 1 месец да трупа килограми.
Хриси, вярно е че във военна болница няма АГ. Твоята приятелка сигурно е раждала във ВМИ.
Ох айде стига съм писала, че стана цял роман.

Здравейте, здравейте!
Вчера и днес съм се скапала от работи. Прибирам летните дрешки на Маргарита, вадя зимните, меря всичко, че тя е дебеланка и много малко и стават още. Много дрешки дадох на едно семейство с 6 месечно дете и двама безработни родители. След това се заех и с нашите гардероби. Добре, че детето беше мирно.
Мими, не знам какво се е случило на 23.10, но искам да ти дам кураж ако и до колкото мога. В някои случаи времето лекува, в други - не. За съжаление, се оказва, че целият живот на човека е пълен с непрекъснати изпитания, само и само да разберем, че граници или няма, или не знаем и сигурно никога няма да разберем къде са. Още веднъж - кураж, мила!

Дълбоко ти съчувствам, Мими.
Не мога да си представя как се чувстваш. Това сигурно е най-голямата човешка болка, сигурно никога няма да се примириш. Да, Тео не може да замести Марти, а и би било нечестно спрямо Тео, но винаги може с една усмивка да притъпи болката ти. Господи, наистина нямам думи! Бъди силна, Мими. За Тео, за себе си и за всички, които обичаш и те обичат!

здравейте на всички
Мимка,съжалявам за това,което ти се е случило,и много силно те прегръщам
ох...не мога да напиша нищо друго за сега-извинете ме

Хриси,мерси за кафенцето,аз от известно време,много ,много не му налитам,но си пийвам по една две глътки
Жули,всичко ще е ОК,ох тия гъбички са мнооого нахални,дано бързо да се оттървеш от тях

,ние спим вече.
разплатих си сметките,всичко е ок,оставих сума ти пари ама то сега се почва,с тия токища,ужассссс.Кари спи вече,най накрая,че с караници си легна,поне сама заспа.
Жули,гадни са тия гъбички,с какво ги лекувате,къде ходиш на лекар в Пловдив ли?
Дими и аз не пиех кафе,през първите месеци гадно ми беше,само фрапе си правех.
Другите къде сте?Ние се разходихме дори,бяхме в парка поиграхме ,много е приятно времето днес.

мацки малката развали клавиат и сега пиша от екранната,докато моя я оправи.много бавно се пише така
Мимка сжалявам за това,което си преживяла. дано занапред само хубави неща ниочакват
Дими и на мен бисквитите ми помагаха като ми ставашелошо
Хрис не кърмя вече.седмица преди да навърши годинка спрях.а и тя въобще не усети.млякто т шишето си го прие все едноот първия ден гопие.мисля че кърмих достатъчно и съм доволна
хайде до скоро