НАШИТЕ КОРЕМЧЕТА 3-ежедневна темичка за бъдещи мамчета

Роси тук съм.Как си?

ДОБРЕ ИВА СПИ И АЗ ПОЧИВАМ А ТИ

Браво и аз така легнала съм си в леглото с лаптопа и чета темичките за раждането

ХАХАХ И АЗ МНОГО ГИ ЧЕТЯХ НАВСЯСКЪДЕ РАЗЛИЧНО ПИШЕ НЕ СЕ ВПЕЧАТЛЯВАИ ТОЛКОВА ЧЕ ЩЕ ТЕ ХВАНЕ СТРАХ

То вече ме е страх

Е НЯМА СТРАШНО НЕ ЕБОЛКА ЗА УМИРАНЕ ПРИ ВСЯКА ЖЕНА Е РАЗЛИЧНО ИЗЖИВЯВАНЕ НЕ СЕ СТРЕСИРАИ ОЩЕ ОТ НАЧАЛОТО НЯМА ОТ КАКВО ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД
НИЕ СТАНАХМЕ СЕГА ЩЕ ЯДЕМ И ОТИВАМЕ НА РАЗХОДКА ЧАООО

Приятна разходка.И аз се надявам всичко да е наред и да е нормално раждането

Мерси Хриси и аз се надявам Бог да е с нас,ама ми е любопитно както си казала.Моя и той ми се кара че се ровя в нета и чета и каза че ще ми забрани да сядам на компа

ние се прибрахме така се уморих ходихме в парка на люлките такова тичане му ударих ужас сега съм грогиии
Бобе при вас времето хубаво ли е

Добро утро коремчета! Тази сутрин кафето да е от мен!

Нери за кафето.Роска къде си?

здравей Бобе ние сме си вкъщти че много духа вятър ти как си

Роси аз съм добре.Бебчо снощи рита ама съвсем леко.Днес цял ден по улиците и сега след малко свекъра ми ще идва на гости.Ти как си?

Здравейте и тук, мами и коремчета, стари и нови познайници!
Не знам дали тук е най-подходящо да разкажа за премеждията си, но като гледам има и други такива. :)
На 10/9 ме приеха в интензивното с остра бъбречна и белодробна недостатъчност. Месец по-рано бях развила бронхиална астма и комбинацията от кортизон, антихистменици и антибиотици, се оказа пагубна за бъбреците ми.Много ми беше тежко, защото не знаех дали и какви последствия може да има цялата тази история за бебка. Лежах 20 дни в интензивно, след което ме настаниха в самостоятелна стая, тъй като бях в нефрологично отделение и бременна. Беше ужасно!!! Мъжът ми, клетият беше почти нон стоп до мен, спеше на някакво подобие на походно легло до мен, много притеснен и много грижовен. Казаха ми, че ще трябва да остана под наблюдение чак до раждането. Е, примирих се - все пак ставаше въпрос за сигурността на бебето.
Нейсе, някъде към края на Октомври, показателите ми се подобриха много и на 5/11 ме изписаха, като ми казаха, че трябва да ходя през ден на изследвания.
Умрях от кеф - най-сетне си бях у дома! Да, ама някъде към 10 вечерта ми прокапа малко кръв. Ужасих се, защото още не се бях прибрала и трябваше пак да потегляме към болницата!!! Мъжът ми се ошашави, беше по пижама, свали горнището и навлече някаква риза, дето не знам от къде я изкопа, ама беше поне от абитуриентсия му бал. Казах му да се успокои и да звънне на доки. Доки каза да отидем в болницата, да чуят тоновете на бебка и да ме прегледат за разкритие и пак да му звъннем.Е,изкъпах се и тръгнахме. Чуха тоновете, прегледаха ме и ми казаха, че кръвта била от - цитирам "подготовка на матката за раждане, но още е много рано. Поне след 10 дни ще родите.".
Е, позарадвах се, че ще си ходим в къщи. Обадихме се пак на доки и му казахме каквото са ни казали. Прибрахме се и заспах като заклана. Събудих се към 9 сутринта със слаби контракции и болки. Ама си затраях, за да не се паникьоса пак мъжът ми.
Засичах си по часовник контракциите - бяха през 20-25 минути и абсолютно поносими като болка. Изкъпах се, изправих си косата, почистих си лака от ноктите, пуснах пералня, прострях, направих и един кекс. Контракциите ми бяха вече през 10 минути и доста болезнени. Мъжът ми се усети, но още преди да ми каже каквото и да било, му просъсках през зъби: "Докато не станат през 5 минути, аз от тук не мърдам!". Той, милият само ме гушна и ме попита дали поне да се обади на доки. Казах му, че още не, но за сметка на това му позволих да ме снима, защото в интерес на истината, снимки от бременността си нямах никакви. На финала, с контракции през 6-7 минути и превита на две, потеглихме към болницата.Приеха ме в 17 часа уж пак за преглед и се ужасиха, защото бях с 8 см разкритие. Казах на една акушерка да уведоми мъжа ми и да му каже да се обади на доки. Той дойде след 10 минути - бил наблизо. Едва успя да се преоблече и започна раждането. При първия напън и двете акушерки буквално скочиха на корема ми и изкормяйки ме ми викат "Напъваааай!". Аз се гипсирах, защото не можех да разгранича болката - родилна ли е, от това, че ми изкарват вътрешностите ли е.... Викам им " абе, аз хубаво да напъна, ама става ли през това време да не ме кормите и да не ми чупите ребрата? Засмяха се, поотдръпнаха се малко в очакване на следващата контракция и взеха да си говорят за изборите, които бяха на следващия ден. Все едно, че не бях там. Е, почна нова контракция и започнх да напъвам без да им кажа нищо. И едната като писна и като заби лакът точно в слънчевия ми спит - направо ми причерня! Викам и "Ще те убия, заклевам се!" Доки взе да се хили, ония патки също, а на мен хич не ми беше до смях. Нейсе, при поредната и последна контракция, напънах здраво, даже изкрещях и бебка проплака в 17:45. Е, малко ме поразкъса и трябваше да ме шие доки ( което казано честно беше по-неприятната част ), но бебка се беше родила и всичко и беше наред и малко ме интересуваше шиенето. Викам на едната акушерка "дай ми бебето да го прегърна", а тя вика " е, да не го ли поизмием, така ли да ти го дадем?". Разписках се, че си искам бебето на минутата, колкото и да е мръсно. И ми го дадоха. Ей за този момент си струва човек да преживее каквото и да било! Взеха ми я, за да я измият и покажат на мъжа ми. Той милият хем плачел, хем се смеел и не можел да повярва, че вече се е родила. Излезнах от залата, за да си отида в стаята , а с мен и една акушерка с креватчето с бебка. Мъжът ми ме взе на ръце и искаше да ме носи до стаята. Изпаднах в ужас, но слава Богу ме остави да вървя.
Настанихме се с бебка и започнахме да се гледаме ( тук бебетата са непрекъснато с майките си ). Неприятното е, че заради всичкитеме лекарства, с които ме натъпкаха през тези почти 2 месеца, не мога да кърмя, но..няма как - безопасноста на бебето е най-важна.
Та така мина моето раждане. Сега чувам Маргарита да пищи с цяло гърло - сигурно пак е гладна. Отивам да я нахраня и утре пак съм на линия.

Лека нощ, сладки и спокойни сънища на всички мами, коремчета и бебоци - малки и големи!

Здравей мила Мелани разчувствах се безкрайно много когато прочетох всичко което си преживяла и се радвам ,че всичко е завършило благоприятно за теб и малката Маргаритка. Много се бяхме притеснили за теб много често си мислех дали си добре и защо не пишеш. При мен също имаше доста неприятности и в последния момент се наложи да раждам секцио самата операция не беше никак страшна въпреки ,,че аз се страхувах безкрайно много моите мъки започнаха след това операцията ми се възпали стана ужасна инфекция и това след като ме изписаха до тогава им казвах колко много ме боли, а те ме успокояваха че всичко се дължи на шевовите и че това не е болка ,а подръпване сякаш бях бавноразвиваща и не различавах болка от подръпване. И това в частна клиника на седмия ден получих треска у дома и вдигнах температура мъжа ми ме закара в клиниката и там незнаеха каква диагноза да ми измислят накрая ми казаха, че са ми много стегнати шевовете и ми изписаха лекарства и антибиотик с което се простих с кърменето на бебо Дани прибрах се в къщи и започнах да чета листовките на хапчетата оказа се че са против инфекция ,но никой не си признава грешката най малко докторите. На другия ден ми изтече цяла чаша гной от операцията отидох по спешност в хирургия при познат доктор който се видя в чудо и ми каза скъпа кой те скопоса така. И така в продължение на 20 дни бях с дренажи съпруга ми се превърна в операциона сестра сутрин обед и вечер с едни спринцовки вкарваше кислородна вода спиртове и милиони мазила в операцията ми след това ходих на контролен преглед при друг доктор който реши ,че трябва да ми предизвика цикъла по рано от необходимото и така на третия ден след приложените медикаменти бех неразположена само ,че получих кръвоизлев след което ми изписаха хапчета да ми спрат цикъла и сега съм на противозачатъчни да ми се нормализират хормоните и менструацията надявам се от тук нататък да имаме само хубави моменти и бог да пази малките ни ангелчета целувки за теб и малката Маргаритка голяма кукла е :11:

Леле Росиии, ти си минала през деветте кръга на ада!!!
И както винаги - никой не е виновен! Типично по нашенски..
И на мен ми е много гадно за кърменето, но като гледам сестра ми, която се роди в 8 месец и беше едва 1950г и не е кърмена грам, а сега е около 1.75см и по-яка от мен, се успокоявам. Дани е перфектен, миличка, да ти е жив и здрав ( пу-пу да не го урочасам ) и от тук насетне само хубави моменти да имате!
Преди да влезна в болница, ми бяха планирали секцио за 15/11, без някаква основателна причина. Просто "така било прието за жени над 30 годишна възраст". Хич не ми се искаше да родя със секцио, ама никой не ме питаше. Да, ама заради бъбреците, нефролозите забраниха упойките и така оттървах операцията. Ужасно е това, което ти се е случило го намирам за недопустимо през 2010, но...
Важното е бързо да се възстановиш и да ти се нормализират хормоните и да се радваш на съкровището си - т.е., и на трите си съкровища!
Чао за сега, ще се "видим" по-късно в другата темичка.
Лек и усмихнат ден ти желая!
Целувки на теб и малкия Дани

МЕЛ много си преживяла но най важното че краят е щастлив и Маргарита е живо и здраво бебе.

Мелани първо искам да ви поздравя за прекрасната дъщеря.сладурана е голяма.
наистина много неприятни неща е трябвало де преживееш през най-прекрасния период от живото на една жена,а именно бременността.но най важното че всичко е минало нормално и бебка се роди както искаш ти-по нормален начин,а всички проблеми и тревоги остават в миналото.сега ще гледаш напред и ще се грижиш за бебка.чакаме снимчици няа теб и малката. за Марго

Мел.Много страшни неща си преживяла,но радвам се че всичко вече е наред и имаш една сладка малка принцеса. на всички

ооохх милата Мел направо няма думи много лошо си изкарала раждането но както са казали и останалите важното е че сте добре
като четох разказа ти ми припомни моето раждане и аз като теб имах контракции но предния ден ми бяха казали че скоро няма да раждам нямала съм никакво разкритие нито матката била мека нищо и сутринта в 4 ме почнаха едни болки ама аз докато разбера че са контракции си спях и само при контракция се будех замислях се и пак заспивах много ми се спеше после станахме и моя ми вика хайде да ходим в болницата аз му казах ти добре ли си какво ще правя тами той поне званни на док викам още е рано ще я сабудя за глупости след час два се реших да и званна и ме викна на преглед в болницата и като ме видя 6 см ужас а аз вечче нямах нито контракции нито нищо та ми ги предизвкаха защото и след 2 часа пак нямах и бебчо беше вече на изхода ихих така да го кажа а аз лежах още на едно легло със системи и много силни контракции и напъни и в последния момент казаха спешно секцио и елате да ви кажа как се търпят контракции като не трябва да напъваш а буквално да се стискаш бебко да не изкочи ужас и така та за това ми напомни за моето велико двойно раждане аз така му казвам понеже усетих и едното и другото

Мел, много трудни дни си преживяла, ужасно е това което разказваш. Но важното е че бебка се е родила жива и здрава и сте добре сега. Дано от тук нататък нямате никакви неприятности, предостатъчно сте преживели досега. на сладката Маргарита

Благодаря ви момичета!
Да, страшничко беше, но казано честно - вече почти забравих лошото,..а и както сами знаете човек си струва да преживее всичко само за момента, в който ще гушне рожбата си. Бих го преживяла пак и пак и пак!!
Но слава Богу - всичко лошо вече свърши и сега ни остава да се наслаждаваме на малките ни съкровища!
Насе, при мен поне мина бързо в болницата - 45 минути + още час за шев и кройка. Ти наистина си се измъчила много... Но край на негативизма, сега гледаме напред - горди майчици!
Нери, искам да ти кажа, че името на бебенцето ти е страхотно!! Много ми хареса и много и отива на кукличката!!
Мимка, не я лишавам момата - яде като за 3 бебета. Днес дойде и я видя и нашата си педиатърка и каза да продължавам така - "АМ" на повикване и да не я будя. :)
Още веднъж ви благодаря за милите думи!

Много целувки на всички ви и до скоро!