СЛЕД РОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ

След-родилната депресия




Лекува ли си след-родилната депресия?

След-родилната депресия е лечимо разстройство и се третира подобно на обикновеното депресивно такова. Много важен тук е моментът да се разговаря с някого майките трябва да говорят за проблема си. Много е препоръчително майките да получат голяма помощ с гледането на бебето,а това е много важно. Понякога е наложително да се премине към медикаментозно лечение с антидепресанти. Като това обаче би било противопоказно при кърменето и то често, при такива случаи, трябва да бъде прекратено. Най-важното което трябва да знае една майка, която има след-родилна депресия е,че и за нея и за бебето е наложително тя да се оправи възможно най–бързо. Съществуват някои правила или неща, които трябва да се спазват,за да се възстанови една мака след депресивният епизод по бързо.

Какво да правим ако имаме след-родилна депресия?

Не задържайте в себе си нещата, които ви притесняват, не ги преглъщайте,а говорете с някого за това;
Запомнете,че депресията е заболяване и вие на страдате просто то слабост или безнадеждност;
съобщете за проблема на личният си лекар, така че да бъдете насочени от него към специалисти, които да ви помогнат;
не се притеснявайте,че може да загубите бебето си. Когато една майка има след-родилна депресия тя често мисли, че е лоша майка и не става за такава и смята,че ако говори с медицинско лице за това може да й отнемат детето. Такова нещо не може да се случи,а точно обратното ще получите квалифицирана помощ, за да се излекувате по – бързо то депресивното разстройство;
раждането е много стресиращ процес за всяка майка и вие няма да можете да правите всички неща, които сте успявали да организирате преди да родите. Намалете задачите и работата си и потърсете помощ при отглеждането на детето и къщните задължения, ако това е необходимо;
използвайте всяка възможност,за да поспите и да си наваксате сън;
опитайте се да спазвате хранителен режим, който ще ви осигури нужната енергия,за да се справяте с грижите за бебето. Не се опитвайте да отслабвате веднага след раждането, защото няма да имате необходимата енергия,за да гледате бебето си.
Непременно направете партньора чат от отношенията майка- дете и гледането на бебето. На има малко бебе е много трудно и стресиращо не само за вас, но и за партньора. А и партньора по – лесно ще разбере вашето депресивно разстройство, ако е по – близо до вас. Насърчавайте го да говори за вашето заболяване и да разпитва лекуващият ви лекар, така че и той да бъде наясно с депресивното ви състояние и ще се отнася с по – голям разбиране към вас- а така и партнъора ще ви бъде от по – голяма помощ.
Опитайте се да намерите време за себе си и време за себе си и партньора Много е важно да се махате от дома за поне 2 часа на ден (запишете де на курсове за шев и кройка, екзотични езици, готварство).
Говорете си с други майки, които имат бебета и ще откриете,че те също се чувстват много подобно на вас.
И още един път запомнете,че вие нямате вина затова,че сте се разболели от след-родилна депресия. Обърнете се за помощ към специалисти и така домашната подкрепа и терапията ще направят така.че депресивният епизод да отшуми;

Съществува ли опасност майките, който имат след-родилна депресия да наранят бебетата си?

Не такава опасност категорично не съществува. Обикновено майките, които имат след-родилна депресия сами се притесняват,че биха могли да навредят на бебетата си или пък ,че не се грижат за тях добре. Общо взето статистиката показва,че майките с депресивен проблем се грижат за бебетата си по същият начин, по който го правят и майките без проблеми. Съществува обаче възможност майки или техни семейства да нараняват бебетата си, но това е свързано не със след –родилната депресия, а с фамилни или индивидуални истории на насилие върху самите насилници, когато те са били малки. В много редки случаи майка, която е развила след-родилна психоза може да нарани детето си. Това е възможно само ако тя страда от делюзии (грешни вярвания или измамни образи), като например, че бебето е неизлечимо болно. Съществува и възможността при решение за самоубийство майката да умие първо бебето, като смята,че така е по –добре за него. За щастие това е много рядко срещано схващане сред майките, които имат мисли за самоубийство. След-родилната депресия и след-родилната психоза са лечими заболявания, които колкото по – бързо бъдат подложени на лечение, толкова по – добре и по – скоро ще бъде излекувана майката. Въпреки това,ако имате усещането,че бихте могли да нараните с нещо детето си е добре да говорите за това с медицинско лице възможно най- скоро след появата на това усещане.

Какво представлява т.нар. “baby blues” или често срещаното и нормалното снижение на настроението след раждане?

това е много често срещана и по – лека форма на дисбаланс на настроението, която се появява след раждане;
среща се доста често една на 2-3 майки преживяват подобно състояние-с други думи съвсем е очаквано и нормално майките да преживяват подобни промени в настроенията;
проявяват се в периоди за по няколко дена, през които майките се чувстват доста раздразнени, чувстват се нещастни и са склонни много лесно да се разплакват.
По–вероятно е да се появи подобна смяна на настроенията при майки, които раждат за първи път или пък са имали по – силно изразени пред-менстурални проблеми (болки, раздразнения, депресивно настроение и т.н.);

Възможно е да се предизвиква от бързата и съществена смяна на хормоните преди и след раждането;

Появата на подобни бързи смени на настроението и епизоди на занижено такова се считат за нормални психични реакции след раждането и подобно поведение и състояние не се нуждае от медикаментозно или терапевтично лечение. Единственото което трябва да се прави редовно е майката да бъде успокоявана, че всичко което прави е правилно и да бъде подкрепяна емоционално и физически от семейството в този момент.
Какво представлява след-родилната психоза? (Внимание! Това е сериозно заболяване!)
това е много рядка форма на психическо разстройство, която се появява след раждане и се среща средно статистически при една на 500 жени;
съществува по – голяма вероятност това разстройство да се прояви при майки, които имат предишни психотични епизоди или пък имат фамилна обремененост по отношение на психичните заболявания;
симптомите на това разстройство могат да бъдат доста различни, но като цяло се характеризират с дестабилизиране на настроението, като това може да бъде прекалено приповдигнато настроение (което да се изразява в маниакалност) или пък депресия. Други симптоми са: натрапчивите мисли, нереалните идеи (делюзиите) чуването на гласове или виждането на неща, които на са там;
симптомите на това разстройство се проявяват от няколко дена до няколко седмици след раждането;
след-родилната психоза изисква специфично лечение, което се назначава винаги от специалист, като обикновено майката приема лекарствени средства, назначени то психиатър. При наличието на такова разстройство се обърнете веднага към специалист, за да бъде назначено най–подходящото лечение.
Това са в основни линии спецификите на състоянията, които могат да се провокират в периода след раждането. Възможно е докато четете тези описания да ви се струва,че всички те отговарят на вашето състояние. Всъщност трябва да сте наясно, че разликата между нормалният, не болен психически човек и психически нездравия практически е в количеството на преживяванията и мислите, а не в тяхното качество. Ако все пак сметнете,че наистина вие или ваша позната наскоро родила жена показва подобни симптоми, не се притеснявайте да се посъветвате с лекуващия си лекар, да разкажете на близки и да потърсите квалифицирана помощ.

аз бях изпаднала,и то е ужасно наистина.Родих зимата и по цял ден в къщи едно и също ,направо се побърквах,Но когато се постопли времето и взехме да излизаме по разходки всичко си дойде на мястото....

АЗ С РАДОСТ бях изпаднала в много голяма депресия по скоро околните ми даваха постоянно наставления как да си гледам детето и това ме изкарваше извън нерви.с ПЛАМЧО се разминах много леко повече се раздвоявах между децата си защото РАДОСТ много ревнуваше.

И АЗ ДВАТА ПЪТИ БЯХ ИЗПАДАЛА В ДЕПРЕСИЯ . И ДВЕТЕ МИ ДЕЦА СА РОДЕНИ ЗИМАТА И ТОВА ОЩЕ ПОВЕЧЕ МЕ ПОДТИСКАШЕ . ПЪРВИЯТ ПЪТ РЕВЯХ ЧЕ СЪМ ДЕБЕЛА И НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЛЕКА СТАРИТЕ ДРЕХИ И СИ МИСЛИХ ЧЕ МЪЖЪТ МИ МИ ИЗНЕВЕРЯВА . А ВТОРИЯТ ПЪТ РЕВЯХ ЗАРАДИ КАКАТА ЗАЩОТО ПРЕЗ ПЪРВИЯ МЕСЕЦ НЕ И ОБРЪЩАХ ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НАПРАВО БЕШЕ УЖАС!

Зимата и без да съм раждала испадам в депресия като е гадно времето,а какво остава ако някой ти казва какво да правиш и най-вече как да си гледаш детето.Радвам се много че ще съм пролетна мама и че няма много познати които допълнително да изнервят ситуацията и само да дават съвети и да казват какво да правиш,което най-мразя.Все пак ще кажа дали съм имала след родилна депресия

oхх мими преди минути си мислех как можа моя да ме накара да живея на село с бабине които винаги всичко значт те са гледали деца и до сега те готвят и само казват това така това унака и аз се побарквам даже пролях няколко салзи не искам да живея с някой който постоянно да ми нарежда искам аз да си гледам детето искам аз да си готвя на мъа аз да си оправям къщата а не някой постояно да ми се вре в краката и рацете незнма как ще я карам

bebe_bebe написа:oхх мими преди минути си мислех как можа моя да ме накара да живея на село с бабине които винаги всичко значт те са гледали деца и до сега те готвят и само казват това така това унака и аз се побарквам даже пролях няколко салзи не искам да живея с някой който постоянно да ми нарежда искам аз да си гледам детето искам аз да си готвя на мъа аз да си оправям къщата а не някой постояно да ми се вре в краката и рацете незнма как ще я карам

Насе имаш уста,като нещо не ти харесва винаги я исползвай.Аз не мога да понасям някой да ми се налага,до от 7 годишна до 8-ми клас съм си живяла на село,а после отидох в хасково до баба ми и дядо ми.Бабата е голяма чианица,а аз да си призная си бях много разхвърлена,тя се ми оправяше стаята и мрънкаше че само зархвърлям и в един момент и обесних че тя в моята стая няма никаква работа и когато аз реша ще си я оправям,от както и забраних да влиза там всичко беше вече ок.На мен тея бабините познания не ми харесват много защото сега има каде каде нпреднали методи.Например да мажеш детето с мас не го одобрявам,като хората са измислили специални бебешки лосиони и така нататък.Че нещо като не ти хареса ще даваш да се разбере че ще е на твойто особенно ако става вапрос за детето ти

аз точно от това се притеснявам че аз тарпя тарпя и накрая като избухна и става лошо направо фаркат глави и незнам дано моя да си е до мен поне той ме успокоява