Страх ли ви е от раждането?

Кажете бъдещи мами страх ли ви е от раждането?
Аз като се върна назад и си спомня мен колко ме беше страх, то според мен няма жена, която да не е я е било....
Но всичко минава и се забравя, но мигът в който ти поднасят бебето и чуваш първия му плач не се забравя никога!!! По-хубаво нещо от това да дадеш живот няма!!!

Мен много ме беше страх,но ,когато влязох в 9 месец нямах търпение да родя.Боли наистина,но не е чак болка за умиране.Никоя болка не е по-силна от радостта да вземеш бебчето в обятията си!

Непознавам по голяма страхливка от мен,нямах миг покой ,все сънувах кошмари,че раждам,неможех да спя нощем,абе ужас........Нагласяха ме ужа за секцио,но аз си родих по нормален начин.Имах си всички показатели на нормален начин,и то доста бързо..Боли си доста,но след време се забравя.Наи хубавото нещо на тази земя е да си гушнеш бебчето.Няма болка ,която да не забравиш тогава.......

Не познавам жена която да не я е било страх от раждането.Мене ме беше доста страх,ама страх не страх нямаш кой друг да роди вместо мен

От операцията не ме беше страх,страх ме беше от катетъра.

Мои познати които вече бяха раждали все ми викаха-"Ако знаеш какво те чака"-абе направо бях изпаднала в стрес,уплашена но с нетърпение очаквах моята рожба.Браво на този който е измислил упойката!Но наистина мигът в който за първи път чуваш, виждаш и прегръщаш детето си е несравним.

офффф и на мен ми слагаха катетър-многооо неприятно,след като го махнаха после пък пареше страшно.

Моето секцио беше по медицински показания/тесен таз и седалищно разположение на малчо/Още от самото начало лекарката,която ме следеше,и която после ми прави секциото ми беше казала,че с тоя таз,да не чакам нормално раждане и си се бях подготвила за секцио от рано :D Бях изчела всичко за секциото и не ме беше страх,само катетъра ми беше проблема :D

Az umirah ot strah... no niamah turpenie... az sushto sum goliama buzla no da vi kaja v noshta koiato vleznah v bolnicata biah mnogo spokoina... nishto ne me trevojeshe, ne me beshe strah-NISHTO... sigurno zashtoto znaeh che skoro she si gushna kuklata i za tova... maika mi i muja mi biaha ludnali i mnogo stresirani zashtoto me znaiat kakva sum buzla no az puk vse edno biah na vakancia...haha.. dokuto ne udariha serioznite bolki de... 6 chasa se muchih bez nishto, pitaha me da mi dadut neshto az kazvah ne, iskah da dokaja na sebe si che moga pone da napravia vsichko vuzmojno da roda bez nishto...haha.. oh ujas beshe... sled tezi 6 chasa umirah veche i revah za upoika... i az sum na tova mnenie, che koito e izmislil upoikata e Genii... super mi beshe sled tova...e da de misluta che mi slagaha katetura me karashe da iskam da kreshta no nishto mi niamashe... edin chas i poluvina napuvane i oppppp eto ia Anjelia. Sled kato mi spriaha upoikata togava veche shtiah naistina da umra ot bolki....tova ne se turpi...na maikite koito sa rajdali bez upoika EVALA vi... no az nemoga. nai trudno mi beshe vuzstanoviavaneto..ujasno beshe za men.. no za 3 sedmici veche biah gotova...


Аз умирах от страх... но нямах търпение... аз също съм голяма бъзла но да ви кажа в ноща която влезнах в болницата бях много спокойна... нищо не ме тревожеше, не ме беше страх-НИЩО... сигурно защото знаех че скоро ше си гушна куклата и за това... маика ми и мъжа ми бяха луднали и много стресирани защото ме знаят каква съм бъзла но аз пък все едно бях на ваканциа...хаха.. докъто не удариха сериозните болки де... 6 часа се мъчих без нищо, питаха ме да ми дадът нещо аз казвах не, исках да докажа на себе си че мога поне да направя всичко възможно да рода без нищо...хаха.. ох ужас беше... след тези 6 часа умирах вече и ревах за упойка... и аз съм на това мнение, че които е измислил упойката е Гении... супер ми беше след това...е да де мисълта че ми слагаха катетъра ме караше да искам да крещя но нищо ми нямаше... един час и половина напъване и оппппп ето я Анжелиа. След като ми спряха упойката тогава вече щях наистина да умра от болки....това не се търпи...на майките които са раждали без упоика ЕВАЛА ви... но аз немога. най-трудно ми беше възстановяването..ужасно беше за мен.. но за 3 седмици вече бях готова...


редактирано от descata

Деско аз родих нормално,биха ми епидорална упоика-нея ми я сложиха когато имах 5 см разкритие, между прешлените,имах много вьтрешни и вьншни разкьсвания и затова катетьр.

Деске има много лигли да, но пък аз се дразня на друго като някоя мама, която е родила нормално и се мисли за героина голяма /да така е и аз го признавам това, преставям си какво е/ и казват, че тези които са родили секцио, щом не са изпитали тази болка както при нормалното са по-малко майки.... Както и да родиш си си майчица, само да е живо и здраво бебчето нищо друго не е важно.

Аз лично мисля че раждането си е раждане. няма значение от къде излезне. Аз родих нормално но исках епидурал защото просто не издържах на болката. евала на майките които са родили без нищо но аз неможах...това не ме прави нещо по малко от тях. аз също съм майка, също съм минала през 9 месеца бременна като слонче и също съм родила..... не съм съгласна със Sec просто защото искат....за мен лично това не е избор. ако ме накарат докторите така да рода, ще рода...но ако мога нормално тогава нормално. той Господ си знае работата...както трябва така ще стане

Абе аз пък друго да кажа,понеже горе-долу и двете раждания ги минах.Ами хора,да не мислите,че секциото е нищо.Вярно не усещаш нищо докато раждаш,но после възстановяването си е доста трудно,друго е след нормално да станеш след 2 часа и да си гушнеш бебчето,а знаете ли колко е гадно след секциото искаш да станеш веднага,а нищо не можеш,искаш да си гушнеш бебчо,пак не можеш,на 2 рият ден ставаш едва-едва,но пък си боли и то доста дни след раждането,пък и Гоги е на 8 мес и като ме ритне в корема много ме заболява.Та исках да кажа,че е тъпо според мен да се спори,кой как искал или не искал да ражда,нека всеки избира сам за себе си,за да се чувства той добре.И за мен по-лесният начин пък е нормалното раждане,аз за себе си го предпочитах,но се наложи спешно секцио.Да ви кажа имах 8 часа много силни контракции,но тях по-бързо ги забравих,отколкото възстановяването след операцията.

Ванче- мисля че си права че всеки да си избира за себе си но и всеки е преживял съвсем друго раждане...не всяко нормално раждане е по лесно или по трудно от на другата жена.... аз лично изпитах НЕВЕРОЯТНИ болки след като родих. 3 седмици не можех нито да седа, нито да лежа, нито да хода. не мога да кажа че едното раждане е по лесно от другото просто мога само да кажа че аз лично за малко да умра. докторката не можеше да ми спре кувенето след като родих и ме ши 20 минути. час и полувина се напъвах и да ти кажа хич не беше лесно, а преди това трябваше два пъти да ми свалят кръвното защото не можеха иначе да ми бият упойката. че след като родих се молих на Бога да не ми се преходи до тоалентата защото ревах с глас от болки като пиках...сигурна съм че и на другите им е било отвратително....не искам да сравнявам моето раждане с на никoй защото аз незнам те какво са преживяли. За това казах Господ си знае работата и както е най добре за БЕБЕТО а не за майката, така ще стане. Всички майки сме изпитали със сигурност най голямата болка в живота си дали е през корема или през друго място няма значение.

Точно това имах впредвид Пепи.Има нормално и нормално,има секцио и секцио.Имам приятелки отиват с 5-6 сантиметра разкритие и нищо не са усетили,после се мъчат половин-един час и готово.Една позната роди момченце 4.060,точно половин часа след като постъпи в болницата и то без нито един шеф,каза,че нищо не е било,била готова веднага да роди още 10 деца.Имам позната,която се мъчи горката 10 часа и накрая с ужасни усилия и форцепс и изкараха детенцето,сега има големи белези на челцето от форцепса.Някои мами пък преживяват секцито като нещо съвсем леко,но мен доста си ме болеше след операцията,винаги мъжа ми ми даваше ръка да се изправям от леглото и то доста време след това.Даже помолих лекарката и тя ми изписа обезболяващи,които приемах 3 седмици след раждането.При мен се получи друго,понеже не бях настроена предварително за операцията и затова,пък и бях изтощена от контракциите преди това.Пък и много ме беше страх,защото точно преди това стана трагедия във Войводиново(вие имате къща там)с една жена,която я знам по физиономия,точно от секциото,но да не говорим за тъжни неща.Мисълта ми е най-добре да се доверяваме на лекарите си(ако са свестни естествено),те са имали стотици раждания и горе-долу знаят какво ще е най-подходящо за всяка една жена(е,то раждането,никога не е предсказуемо,но все пак).Пък и жената,трябва да е спокойна,ако изпитва ужас от операции нека си роди нормално,но ако я е страх пък от нормалното нека е секцио.
Ох,цял ферман изписах,но исках да си кажа и аз.И при двете раждания има риск и то голям,затова най-важното е да си родим живи и здрави деца и ние също да сме здрави да ги гледаме,а това как ще ги родим е без значение.

Аде Деска какви ги говориш бе,душа?Никакъв спор няма.Обсъждаме си,всеки какво е приживял,та нали затова е форумчето,да дискутираме.Нищо няма,то и аз като имам гледна точка и да не остана по назад ,ама аз така си ги говоря малко се налагам ,но пък ми е интересно да дискутираме затова.Ох,ако разбра нещо сега пък от този пост :88: ,нещо не ми идва да се изразя.Само исках да кажа,че е интересна дискусията,не е спор