Раждането-как да се подготвим за него

Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата и започва чудото на новия живот…



--> Раждането и как да се подготвим за него

--> Как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

--> Възможно ли е да има безболезнено раждане?

--> Раждането - реалности и перспективи



Раждането и как да се подготвим за него
Раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. За съжаление, у нас в акушерската практика все още много от психологическите компоненти, влияещи върху раждането не се взимат предвид. Затова и рядко можем да чуем позитивни отгласи за протичането на този толкова важен в живота на жената момент.

Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането.

Психологическата подготовка за раждането е основана на няколко принципа:

Първият е идеята, че тялото притежава цялата мъдрост, цялото познание, които са му необходими за едно естествено активно раждане, без чужда намеса. Необходимо е само да се направи свръзката с тази вътрешна мъдрост, да се придобие увереност и решителност, доверие към собственото тяло.

Второ: основният проблем, който пречи на тази свръзка е страхът от раждането и от болката, която го съпътства. Психиката обаче може да се подготви така, че да превърне раждането в един позитивен и трансформиращ процес, в едно прекрасно изживяване, такова, каквото природата го е създала да бъде...

За да разберем как точно психологическата подготовка може да повлияе хода на раждането, нека мислено се пренесем хилядолетия назад, когато човек е трябвало да оцелява в една доста сурова среда. Какво би станало, ако една раждаща жена от пещерната ера внезапно съзре пред себе си диво животно, гладно и опасно? Ще може ли тя да се спаси живота си и това на детето си при тези извънредни условия? Природата се е погрижила тя да може да забави родилния процес чрез включване на т.нар. механизъм “борба или бягство”, който може да забави, дори да спре родилния процес, докато жената не намери някое по-сигурно и защитено място. Как става това?

Страхът активира нервната система да произведе адреналин , с чиято помощ се изпомпва кръв към ръцете и краката за бягство или борба, а нивото на окситоцина, отговарящ за засилването на контракциите спада, за да се даде възможност на майката да намери някое защитено и сигурно място, където да роди своето дете.

Поради това другите органи, сред които и матката, остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Освен споменатото неутрализиране на окситоцина, естествено отделяните ендорфини, чиято функция е предимно болкоуспокояваща, също спират своето отделяне. Така тялото забавя, дори спира естествения процес на раждането. Страхът също така учестява дишането, прави го по-бързо и по-повърхностно, което съкращава достъпа на кислород за майката и бебето, кръвното налягане се увеличава и отгоре на всичко целият този процес изразходва много енергия, тъй необходима за напъните и изтласкването на бебето. Това при гореспоменатите условия на опасност е оправдано, но не и ако опасността е само въображаема – както е в повечето случаи на проточилите се раждания, при които страхът се поражда от съвсем други фактори. Включително и това, че раждащите жени се оставят сами в предродилното отделение, без никой близък до тях, в една изцяло непозната и не особено дружелюбна среда.

Днес жените раждат в болници, където родилния процес е режисиран така, че да е максимално удобен за лекарите и минимално удобен за жените. Раждащата жена се намира в чужда, непозната и не особено уютна среда, не може да се движи както и показва инстинкта, а трябва да лежи и да ражда легнала по гръб нагоре с краката, което е напълно противоестествено, че и унизително. Близките и не се допускат до нея, не и се оказва никаква психична подкрепа, грижата на персонала е насочена изцяло към тялото, но не и към психиката. За много жени раждането е продължително и травмиращо, такова е и за появяващия се човек.

Да бъдем оптимисти - това са стари похвати, които вече започват да отмират в началото на новия век. Във все повече страни се въвежда алтернативно раждане - практиката жената да се движи така, както и показва инстинкта, както по време на контракциите, така и по време на раждането, да ражда в удобна за нея поза при това с помощта на гравитацията. Дори и да нямаме късмет това да ни се случи на нас – кой знае кога в България това ще стане възможно, важното е да запазим положителното си мислене и ако нещо не съвпада с очакванията и желанията ни по воински да го приемем и да си кажем, че това е най-доброто, което може да ни се случи в този момент и да се съсредоточим върху раждането. И после върху забравянето...

Включването на механизма борба-бягство е в основата на всеки вид страх – както споменахме, нервната система не прави разлика между страхът от въображаеми неща и страхът от реалния тигър, появил се внезапно в джунглата. И в двата случая страхът рефлектира по гореописания начин.

Така страхът от болката по време на раждане усложнява неимоверно работата на матката, която не може по естествен път да получи необходимото разширение. Стягането прави болката още по-голяма, страхът съответно нараства и така омагьосаният кръг е готов .

И обикновено тук се намесват лекарите, които инжектират окситоцин за да усилят контракциите и съответно разширението, което пък съответно увеличава и болката, после идват и болкоуспокояващите, които обаче с появяването си в химическия състав на кръвта спират отделянето на естествените болкоуспокояващи хормони, възможността за напъване рязко спада поради обезчувствяване на долната част на тялото и така цялата ситуация се усложнява и излиза от своя естествен ход

Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата и започва чудото на новия живот…




--> Раждането и как да се подготвим за него

--> Как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

--> Възможно ли е да има безболезнено раждане?

--> Раждането - реалности и перспективи




как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?
Релаксираното дълбоко дишане е предпоставка за доставянето на достатъчно кислород и за майката, и за бебето, което от своя страна спомага отделянето на окситоцин и естествените ендорфини. Когато тялото е отпуснато и релаксирано, енергията се съхранява и се използва по предназначение. Силното тяло е релаксираното тяло, а не стегнатото. Съответно и жената ще има нужда от много по-малко напъни, за да изведе детето си навън...

Когато матката не среща съпротивата на стягането от обграждащите я мускули, контракциите са значително по-ефективни и целият процес протича значително по-бързо. Когато раждането не е нарушено от изкуствени вещества и хормони, с напредването му се отделя и релаксин – хормон който отговаря за отпускането и разтягането на мускулите участващи в раждането, като така се спомага по-лесното излизане на бебето от родилния канал.

И още един аспект по тази тема – от гледна точка на бебето. Преди пъпната връв да бъде срязана, то е все още част от майчиния организъм и преживяванията на майката пряко рефлектират в него. То не знае какво става, за него света свършва – притиснато отвсякъде в доскоро уютната утроба, то преживява не само смъртта на единствено познатия свят, но и страданията на майката чрез всичките хормонални и химически посредници, отделяни от нейното тяло.

Колко по-различно би било ако майката е подготвена за това, което я очаква и съумее да овладее страхът и стягането! Мисленото свързване с бебето и изпращането на положителни образи, както и мисленото „превеждане” по пътя навън, също може да повлияят благотворно за успешното и бързо раждане.



Какви са начините за преодоляването на страха и превъзмогването на болката? Възможно ли е да има безболезнено раждане?
Болката при раждането за разлика от обичайната физическа болка, която ни предупреждава, че нещо в тялото не е наред, е друг тип болка. Тази болка не е индикатор за нещо нередно, а е част от един механизъм, който не е задължително да се изживява като болка. Дори да боли, тази болка е временна, тя се появява и изчезва напълно, тя е в реда на нещата. И дори само това осъзнаване е достатъчно, за да се справим със страха и да приемем визията за бърз и позитивен изход.

Физиологическият смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Природата се е погрижила да създаде индикатор, който да съобщи на тялото, че нещо трябва да се предприеме. При раждането обаче, нещата не стоят точно така. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира ниско долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Спасението е едно – отпускане. Но обикновено става точно обратното – страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение и вместо да се отпусне, жената напротив – се стяга. По този начин тя поражда съпротива на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – така майката сама удължава процеса, който всъщност я плаши и за по-бързото приключване на който, тя би дала всичко на света в този момент.

Напоследък някои психологически проучвания сочат, че болката при раждане е до голяма степен културологично обусловена. За някои примитивни народи тя не е позната и не се изживява като такава. Има изключения и в нашата културна среда – жени, които раждат без болка, но те са по-скоро изключения, отколкото правило. Нещо повече, има и жени, които дори твърдят, че са изживели най-вълнуващия оргазъм по време на раждане. Физиологически това е напълно възможно, но...За съжаление, страхът от болката е дълбоко заложен в нашата култура. Необходимо е да разберем, че този страх е само пречка. Той не помага за преодоляването й, а напротив – усилва я още повече. Болката и страхът от нея са следствие от това, че се идентифицираме напълно с тялото си. Когато казваме Аз, имаме предвид тялото си. А всъщност сме нещо отвъд него. И досега с това другоразвива Наблюдателят вътре в нас. Успеем ли да погледнем през Неговите очи, болката загубва доминиращото си значение. Тя пак съществува, но вече не тя е господарят.

Слушането на специално създадения диск може да ви помогне в този процес.

Гответе се за раждането, посрещнете го без страх и помнете, че това е един от най-важните моменти в живота ви, който при правилен подход може да стане най-прекрасният.

Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата и започва чудото на новия живот…



--> Раждането и как да се подготвим за него

--> Как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

--> Възможно ли е да има безболезнено раждане?

--> Раждането - реалности и перспективи


Раждането - реалности и перспективи
От началото на човешко раждане до неотдавна- 19 и 20 век, раждането е протичало в домашна обстановка с помощта на опитна роднина или акушерка. Жените са поддържали жените, които са раждали. Голямата промяна на този толкова важен акт се извършва през изминалия 20 век, когато раждането се прехвърля в болниците, под надзора на мъже, далеч от дома и подкрепящата сила на семейството. Малко статистика - в Съединените щати 1939 година е повратната точка, когато повече бебета са родени в болниците отколкото в къщи и скоро това се случва и в Европа и в целия "цивилизован "свят. От тогава, процентът е станал приблизително 95%. Постепенно акушерството в неговия първоначален вариант е изтикано от медицината, която започва да доминира . Намесата на лекарите и все по-честото прибягване до оперативни намеси дори когато това не се налага, упойващи вещества, хормонални интервенции и пр. постепенно довеждат жената до загубата на нейното доверие в естествения ход на раждането, до загубата на връзката й със своето тяло, като така значението и качеството на раждането са радикално изменени.

Психологичните проблеми, създадени от този нов път на раждане, растат все повече, както за детето, така и за майката. Бебетата раждани в болниците след девет месеца вътреутробен живот в тъмнина и относителна тишина, във водна среда, изведнъж се оказват в една доста неуютна околна среда сред силна светлина, апаратури, множество непознати хора, суетящи се наоколо, без почти никакво отношение към новопоявилото се същество.Отношението на персонала към бебетата, раждани в болница е рутинно, програмно, като към парче месо, те се изолират от техните майки, като така се лишават от досега им с единственото им познато нещо в този свят и вместо да засучат от майчината гръд, на много места им се поднасят шишета с биберон. Медицинските приоритети често са различни и в конфликт с тези на майките, бащите и бебетата. Преобладаващо вярване сред медиците професионалисти е, че бебетата нямат възприятие за болка, не изпитват човешки чувства и нямат ум да интерпретират случващото се - все предположения, които поставят бебето в ролята на под-човек, преди-човек, но не и човек , чиято нужда от близост и приемане е по-силна от когато и да било по-нататък, имайки предвид, че раждането за бебетата е като изживяване на смъртта - психологическа зона на преход. Гореспоменатото вярване стои все още в основата на медицинското обслужване, независимо че се появяват все повече доказателства в полза на обратното. От бебетата не се очаква да чувстват, да регистрират и да се учат от начина по който ги третират, като се казва, че те не чувстват, не помнят и съответно могат да бъдат подлагани на болезнени процедури (имаме предвид преждевременно родените).

Раждането разкрива много пренебрегнати психологически измерения на перинаталния опит - както за майките и техните новородени, така и за бащите и цялото семейство.

Дори самият период на бременността е третиран едва ли не като болест, като психологически жената е подтиквана да търси авторитети, лекари, да да не се доверява на себе си и своето тяло, на своята естествено вродена способност да износи и роди здраво дете. Много лекари подтикват своите пациентки към Цезарово сечение без това наистина да се налага, като така лишават жената от възможността да изживее кулминацията на акта, за който тялото и се подготвя девет месеца и който има много важно психологично значение.

В съвременните технологични култури, властта над раждането е иззета от медицинските авторитети, като така жената е лишена от какъвто и да било избор - за заобикалящата я среда, за присъстващите хора, дори за начина на раждане. Парадоксално, но дори и позата за раждане тя няма право да избира. Днес жената трябва да ражда легнала по гръб, с вирнати крака, противно на всякакви природни закони, според които съществува и закон на гравитацията. Всеки знае, че ако иска да извади нещо от някакъв съд, просто трябва да го обърне с отвора надолу. Но на жените не се дава свободата да избират по-лесно раждане, само и само за да бъде удобно на лекаря...Психологически това е един добър начин за доминиране на патриархалния модел, който се е намесил дори сред най-женското от всички тайнства и който е направил жената зависима и неспособна да се довери на тялото си. На раждащата жена се гледа не като на личност и основен участник, а като обект на медицински манипулации. Но човек не е само тяло, а и психика. Тази психика е особено уязвима в граничните състояния, каквото е раждането например. Истинското акушерство би трябвало да е изкуство, което цели не само раждане без травми, но и физическо и психическо здраве. Имайки предвид всичко казано дотук, върху основата на перинаталната и пренатална психология, можем да кажем, че една от най-важните задачи, стоящи пред обществото е формирането и развитието на пренаталната култура, която да даде основа за идването на ново поколение и която дасе отнася към раждането на детето като естествено и радостно събитие в живота на семейството, а не като на процес, изискващ обезателно медицинско вмешателство.