ИндексSimilar topics
Цветята в нашия дом
Страница 1 от 1
Цветята в нашия дом
МimchetoOo Сря Мар 17, 2010 4:16 am
На всеки му се иска, когато се прибере вкъщи, да попадне в свят пълен със спокойствие и положителни емоции.Ако нямате живи цветя в дома си, той едва ли би могъл да се нарече уютен. Във всеки дом е добре да има по няколко саксийки.
Имате ли цветя в дома си?
Какви цветя преобладават във вашия дом?
Кои са любимите ви цветя?
За или против за цветята в помещенията където се спи?
За цветята.
Дървото на живота
Дървото на живота е един от особено привлекателните вечнозелени представители на домашната флора. Но освен да краси дома, дървото на живота има друга, по-специфична функция – да закриля семейството от нещастия.
Дървото на живота
Дървото на живота е познато още под имената Дебела Мара, Красула овата, Дървото на парите, Дървото на късмета и Дървото на приятелството. Истината обаче е, че не всички тези наименования се отнасят до един и същи вид. Заради сходството в латинските имена и външния вид, често пъти не особено големите почитатели на стайната растителност погрешно смятат, че отглеждат в дома си Дървото на живота. Ето обаче кои са особеностите на истинското Дърво на живота.
Дървото на живота е многогодишно растение с дебели клони и с гладки, овални, месести, ярко зелени листенца. Разположени в срещуположни двойки, някои от тях придобиват леко червеникав оттенък под въздействието на ярка слънчева светлина. Затова не е препоръчително да бъде поставяно под директните лъчи, а на лека сянка. Когато е отглеждано правилно, дървото на живота ражда красиви бели и розови цветове и достига височина около 2,80 м.
Като цяло дървото на живота не е капризно растение. По-чувствително е към температурата – не трябва да се отглежда в помещения, където тя спада под 10 градуса Целзий, а най-добре вирее между 13 и 25 градуса Целзий.
Изисква ниска влажност на въздуха и не търпи рязка смяна на местоположението (от по-мрачно на директна дневна светлина). Важно е да се знае, че дървото на живота има активен и пасивен цикъл на развитие и подхранването и поливането му трябва да бъдат съобразени с този цикъл. През зимата трябва да стои в затворено помещение, а след май месец – на открито.
* Поливане – Дървото на живота задържа вода в месестите си листа, в стъблото и в корените. Ето защо то не се нуждае от често поливане. През пролетта и лятото почвата му трябва да се поддържа леко влажна. Полива се веднъж седмично, а отеклата се в чинийката на саксията вода, трябва да се отстранява веднага.
Ако през топлите месеци го поливате на по-голям интервал от време, няма да е фатално. Дори е хубаво почвата да остане суха за няколко дни преди следващото поливане. През зимата го поливайте най-много веднъж месечно. От преполиване дървото на живота ще започне да губи листенцата си (които ще имат специфична леко накъдрена форма), а стъблото ще изгние.
* Почва – Дървото на живота обича почва, в която водата лесно се отича, затова в диви условия обикновено вирее по скалисти хълмове и сухи терени. В домашни условия е най-добре да се отглежда в смесена почва от органичен хумус, перлит, чакъл, пясък и други. Някои дори прибавят речни камъни, кокосова и борова кора към сместа. Хубаво е да се пресажда на всеки две – три години.
* Вредители – Най-често срещаните Дървото на животавредители по дървото на живота са дървениците, които са особено опасни за младите клончета. Можете да се справите с тях като мажете листата с тампонче, напоено в силен алкохол. Процесът трябва да се повтаря всеки ден, докато всички дървеници изчезнат, както и няколко дни след това. Другата неприятна напаст са листните въшки, които обаче нападат предимно цветовете. Много внимавайте с използването на пестицидни вещества, тъй като дървото на живота е особено чувствително към тях.
* Цъфтеж – С наближаването на първите студени дни, сведете до минимум поливането. Когато дните станат по-къси, спрете напълно водата и го оставете да преживее по-хладните нощи така. Няколкото сухи седмици, ниската температура и последвалото редовно поливане би трябвало да накарат дървото на живота да роди цветове около най-късия ден на годината (декември). Прекалено топлитъе нощи и повечкото вода ще го запазят здраво, но цветовете ще бъдат по-малко.
* Размножаване – Дървото на живота се размножава чрез листата си и чрез отрязани клончета. Най-благоприятна за прихващане е песъчлива почва.
Маранта
Марантата е тропическо растение с широки овални листа. Известни са 23 вида. Най-разпространени са Maranta leuconeura.
Марантата израства до не повече от 30 сантиметра. Листата растат хоризонтално, най-много до 15 сантиметра. При липса на светлина се вдигат нагоре и се прибират едно към друго.
В зависимост от вида са с почти бял, светлозелен или маслинено зелен цвят.
Петурите на някои видове са „десенирани“ с червеникави или бели жили във формата на рибена кост. Някои растения имат кафеви петна, разположени в два реда. Цъфтят от късна пролет до ранно лято.
Цветчетата са бели или в нюанси на синьо и лилаво.
Семейство: Марантови (Marantaceae)
Родина: Бразилия, Тропическа Америка.
Светлина: През слънчевите месеци предпочита шарена сянка, умерена, непряка слънчева светлина. През зимата има нужда от много светлина. При оставяне на пряка слънчева светлина се наблюдава обезцветяване или изгаряне на листата.
Размножаване: Чрез издънки, които се оставят за известно време във вода, за да поникнат коренчета.
Почва: Добре е почвата да бъде леко кисела, силно пропусклива, бедна на варовик, с малко пясък, пресята листовка, прегоряла тор, торф.
Поливане: С престояла вода със стайна температура. Полива се, когато почвата е влажна, почти изсъхнала – не бива да се допуска подгизване. През зимата поливането се прави по-рядко. Добре е също да се напръсква редовно.
Може крайчетата на листата да изсъхнат или листата направо да опадат, поради сухотата на въздуха.
Ако поливането не е достатъчно, долните листа пожълтяват, а горните стават на петна и се извиват. Ако пък въздухът е студен и сте прекалили с полуването, стъблата вехнат и загниват.
Грижи: Отглежда се при температура 20-22 градуса. Обича влажен въздух. Пресажда се през пролетта на период от две години. Торенето се прави през пролетта и лятото, през две седмици. За подхранване се сменя горния почвен слой веднъж в годината.
Коледен кактус, коледниче
Отгледай го с любов, за да те радва с цветове на Коледа.
Отглежда се много лесно в домашни условия.
Латинско наименование: Schlumbergera truncata hybrids
Произход: Расте в шест разновидности, които се срещат в планините на Източна Бразилия.
Листа: В естествената си среда то представлява малък храст, чиито стъбълца се разчленяват ветрилообразно многократно. На предния връх на крайните стъбълца са формират цветоносни пъпки и цветове.
Цветове и цъфтеж: В естествена среда коледничето не впечатлява с цветово разнообразие, но селекционерите са се потрудили то да ни радва с червени, карминеночервени, розови или бели цветове.
Температура: За залагане на цветни пъпки изисква студени помещения - от 15 до 18°С. А за да напъпи и разцъфне, се нуждае от по-топла стая - около 25°С.
Почва: Добре е да се използва кактусова почва, пропусклива и обогатена с хумус, но без варовик.
Разположение: Растението не бива да се оставя на пряка слънчева светлина при цъфтеж и по време на подхранването. Затова пък през септември, когато се залагат цветните пъпки, освен по-ниските температури то иска пряко слънчево греене и редовно поливано.
Пресаждане: Преди вегетацията през март се прави пресаждането - винаги на отоплено легло и при висока влажност.
Размножаване: Чрез вкореняването на резница, която се поставя във вода или разтвор за вкореняване, докато избият коренчета.
Поливане: От септември до декември почвата се поддържа винаги влажна, за да набъбнат цветовете и да се отворят точно в навечерието на Рождество за радост на цялата къща по време на коледните и новогодишните празници. После коледничето се оставя на сух режим.
Торене: Препоръчва се да се тори с тор за кактуси от март до края на август.
Драцена
Драцената е издръжливо растение, приличащо на палма, което в зависимост от вида и сорта си достига височина от 1 до 3 м, със стъбло или без него.
Драцената е много подходящо растение за начинаещи цветари любители.
Най-много у нас се отглеждат видовете драцена фрагранс (Dracaena fragrans) и драцена деремензис (Dracaena deremensis), различаващи се по надлъжните светли и тъмни ивици на листата.
* Семейство: Agaveceae, столетникови
* Родина: Африка, Азия, Австралия
* Листа:
Имат различна форма, в единен зелен или синьозелен тон, а също и множество дву- и трицветни комбинации от зелени, бели, жълти, червени, кафяви и сиви тонове.
* Цветове: бели
Много рядко цъфти в стайни условия.
* Размножаване:
Размножава се праз февруари-март.
Става чрез стъблени резници, които може да вземете от средната част на стъблото, а другите самата връхна част на драцената заедно с розетка от листа.
Посадете ги в смеска на пясъчна основа.
Докато пусне корени, драцената трябва да бъде на светло и топло място.
* Температура: 12-21 С.
През лятото може да извадите растението на открит балкон или тераса, а през зимата го отглеждайте в помещение с температура около 12 градуса.
Но запомнете, че някои видове не търпят по-малко от 15 градуса.
* Светлина:
Светло или полусенчесто, без преки слънчеви лъчи.
* Поливане:
Пръстта трябва постоянно да е влажна, но през зимата - по-малко.
През лятото растенията се оросяват.
Добре е от време на време листата на растението да се избърсват.
* Торене:
От пролетта до есента торете ежеседмично.
* Пресаждане:
На всеки 2-3 години трябва да пресаждате растението в нова пръст.
Дифенбахия
Това е едно от най-популярните декоративни растения, в зависимост от своята разновидност представлява храст или дебело стъбло, стигащо на височина от 0.5 до 2 метра.
Листата му са с разнообразни шарки в различни нюанси на зелено, жълто или бяло.
Названието му дифенбахия е дадено в чест на немския ботаник Й. Ф. Дифенбах (1794-1847).
* Семейство
Araceae
* Родина
Тропическите гори на Южна Америка
* Цвят
Пъпките трябва да се откъснат, за да може растението да “тръгне” да образува само листа.
* Размножаване
Дифенбахията се размножава вегетативно чрез резници, които могат да бъдат връхни или част от стъблото с един-два възела.
Вкореняването се извършва в перлит и тор 1:1. (А също така става и в обикновен съд с вода. След като пусне корени, е готово за засаждане.)
По време на вкореняването се подържа температура на субстрата 22-25 градуса, а на въздуха 25-30 градуса и висока въздушна влажност, която се постига чрез чести оросявания. При тези условия растенията се вкореняват за 5-6 седмици.
* Почва
Дифенбахията се отглежда в леки почви, богати на хумус.
Използва се почвена смеска от листовка, угнил оборски тор, торф и пясък в съотношение 3:1:1:1.
* Торене
През зимата веднъж месечно се подхранва с комбинирани минерални торове, през лятото всяка седмица.
* Температура
Температурата на помещението в което се отглежда трябва да е 18-20С.
* Светлина
Трябва да се държи на полусенчесто място.
Колкото по-светъл е цвета на листата, толкова повече е нужна светлина на растението, но не го излагайте на преки слънчеви лъчи.
* Поливане
Полива се редовно и често с вода със стайна температура.
* Пресаждане
На всеки две години растението е добре да се пресажда.
Стаен бонсай
Общи правила за отглеждането на малките дръвчета
Ако искате да се почувствате като в света на елфите, купете си бонсай.
Това малко дръвче ви кара да си мислите, че сте в друг свят - малък, грациозен и романтичен. Действа ви почти вълшебно - с лилипутския си вид непрекъснато привлича погледа ви.
Но ако все пак сте решили да отглеждате това необикновено, привлекателно растение, имайте предвид, че това не е лесна работа.
Не напразно тези растения са доста скъпи.
* Родината на бонсаите е Япония.
Буквално преведено, тяхното име означава растение, гледано върху поднос. На много от вас то вероятно изглежда като изродено, но всъщност, за да достигне до пазара във вида, в който го виждате, отглеждането му изисква невероятно много грижи, умения и средства.
* Светлина:Дръвчетата обичат светлината.
За да стимулирате растежа им, през лятото бихте могли да ги изнасяте на балкона, но внимавайте - не ги излагайте на пряка слънчева светлина.
* Температура:Тропичните видове, се нуждаят през зимата от 18 до 24 °С, а субтропичните от 10 до 16 °С. Разбира се, те не бива да са в близост с отоплителни уреди и не трябва да се излагат на течение.
* Поливане:За успешното отглеждане на бонсаите много е важно правилното им поливане. Те са влаголюбиви растения, почвата им винаги трябва да бъде влажна. Това се постига най-лесно, като съдът с дръвчето се потапя в хладка вода и се държи дотогава, докато спрат да излизат въздушни мехурчета. Колко често трябва да повтаряте тази операция, зависи от вида на бонсаите, от мястото, където сте ги поставили, и от времето. Някой се нуждаят от поливане от един до три пъти седмично, а други — всеки ден.
Ако е много горещо, от време на време пръскайте листата им, тъй като едно от задължителните условия за правилното отглеждане на бонсаите е въздухът да бъде влажен.
* Пресаждане:Веднъж на всеки две години – през пролетта.
Те се изваждат внимателно от саксията, отрязват се около 1/3 от корените им и се пресаждат наново във вече сменена почва и връхчетата се пенизират.
* Торене:За подхранване на почвата най-подходящи са течните органични торове (може да ги намерите в специализираните цветарски магазини). От пролетта до есента, когато дръвчетата растат най-много, наторяването се извършва веднъж на всеки четири седмици, а през зимата, който, общо взето, е „летаргичен" сезон - на всеки осем.
Ако през пролетта или лятото бонсаят ви започне да цъфти, изложете го на малко повече светлина.
За да запазите формата, както и да спомогнете за правилния растеж на вашето дръвче, редовно изрязвайте пожълтелите листа, премахвайте някои от долните клонки, както и нежеланите разклонения.
Имате ли цветя в дома си?
Какви цветя преобладават във вашия дом?
Кои са любимите ви цветя?
За или против за цветята в помещенията където се спи?
За цветята.
Дървото на живота
Дървото на живота е един от особено привлекателните вечнозелени представители на домашната флора. Но освен да краси дома, дървото на живота има друга, по-специфична функция – да закриля семейството от нещастия.
Дървото на живота
Дървото на живота е познато още под имената Дебела Мара, Красула овата, Дървото на парите, Дървото на късмета и Дървото на приятелството. Истината обаче е, че не всички тези наименования се отнасят до един и същи вид. Заради сходството в латинските имена и външния вид, често пъти не особено големите почитатели на стайната растителност погрешно смятат, че отглеждат в дома си Дървото на живота. Ето обаче кои са особеностите на истинското Дърво на живота.
Дървото на живота е многогодишно растение с дебели клони и с гладки, овални, месести, ярко зелени листенца. Разположени в срещуположни двойки, някои от тях придобиват леко червеникав оттенък под въздействието на ярка слънчева светлина. Затова не е препоръчително да бъде поставяно под директните лъчи, а на лека сянка. Когато е отглеждано правилно, дървото на живота ражда красиви бели и розови цветове и достига височина около 2,80 м.
Като цяло дървото на живота не е капризно растение. По-чувствително е към температурата – не трябва да се отглежда в помещения, където тя спада под 10 градуса Целзий, а най-добре вирее между 13 и 25 градуса Целзий.
Изисква ниска влажност на въздуха и не търпи рязка смяна на местоположението (от по-мрачно на директна дневна светлина). Важно е да се знае, че дървото на живота има активен и пасивен цикъл на развитие и подхранването и поливането му трябва да бъдат съобразени с този цикъл. През зимата трябва да стои в затворено помещение, а след май месец – на открито.
* Поливане – Дървото на живота задържа вода в месестите си листа, в стъблото и в корените. Ето защо то не се нуждае от често поливане. През пролетта и лятото почвата му трябва да се поддържа леко влажна. Полива се веднъж седмично, а отеклата се в чинийката на саксията вода, трябва да се отстранява веднага.
Ако през топлите месеци го поливате на по-голям интервал от време, няма да е фатално. Дори е хубаво почвата да остане суха за няколко дни преди следващото поливане. През зимата го поливайте най-много веднъж месечно. От преполиване дървото на живота ще започне да губи листенцата си (които ще имат специфична леко накъдрена форма), а стъблото ще изгние.
* Почва – Дървото на живота обича почва, в която водата лесно се отича, затова в диви условия обикновено вирее по скалисти хълмове и сухи терени. В домашни условия е най-добре да се отглежда в смесена почва от органичен хумус, перлит, чакъл, пясък и други. Някои дори прибавят речни камъни, кокосова и борова кора към сместа. Хубаво е да се пресажда на всеки две – три години.
* Вредители – Най-често срещаните Дървото на животавредители по дървото на живота са дървениците, които са особено опасни за младите клончета. Можете да се справите с тях като мажете листата с тампонче, напоено в силен алкохол. Процесът трябва да се повтаря всеки ден, докато всички дървеници изчезнат, както и няколко дни след това. Другата неприятна напаст са листните въшки, които обаче нападат предимно цветовете. Много внимавайте с използването на пестицидни вещества, тъй като дървото на живота е особено чувствително към тях.
* Цъфтеж – С наближаването на първите студени дни, сведете до минимум поливането. Когато дните станат по-къси, спрете напълно водата и го оставете да преживее по-хладните нощи така. Няколкото сухи седмици, ниската температура и последвалото редовно поливане би трябвало да накарат дървото на живота да роди цветове около най-късия ден на годината (декември). Прекалено топлитъе нощи и повечкото вода ще го запазят здраво, но цветовете ще бъдат по-малко.
* Размножаване – Дървото на живота се размножава чрез листата си и чрез отрязани клончета. Най-благоприятна за прихващане е песъчлива почва.
Маранта
Марантата е тропическо растение с широки овални листа. Известни са 23 вида. Най-разпространени са Maranta leuconeura.
Марантата израства до не повече от 30 сантиметра. Листата растат хоризонтално, най-много до 15 сантиметра. При липса на светлина се вдигат нагоре и се прибират едно към друго.
В зависимост от вида са с почти бял, светлозелен или маслинено зелен цвят.
Петурите на някои видове са „десенирани“ с червеникави или бели жили във формата на рибена кост. Някои растения имат кафеви петна, разположени в два реда. Цъфтят от късна пролет до ранно лято.
Цветчетата са бели или в нюанси на синьо и лилаво.
Семейство: Марантови (Marantaceae)
Родина: Бразилия, Тропическа Америка.
Светлина: През слънчевите месеци предпочита шарена сянка, умерена, непряка слънчева светлина. През зимата има нужда от много светлина. При оставяне на пряка слънчева светлина се наблюдава обезцветяване или изгаряне на листата.
Размножаване: Чрез издънки, които се оставят за известно време във вода, за да поникнат коренчета.
Почва: Добре е почвата да бъде леко кисела, силно пропусклива, бедна на варовик, с малко пясък, пресята листовка, прегоряла тор, торф.
Поливане: С престояла вода със стайна температура. Полива се, когато почвата е влажна, почти изсъхнала – не бива да се допуска подгизване. През зимата поливането се прави по-рядко. Добре е също да се напръсква редовно.
Може крайчетата на листата да изсъхнат или листата направо да опадат, поради сухотата на въздуха.
Ако поливането не е достатъчно, долните листа пожълтяват, а горните стават на петна и се извиват. Ако пък въздухът е студен и сте прекалили с полуването, стъблата вехнат и загниват.
Грижи: Отглежда се при температура 20-22 градуса. Обича влажен въздух. Пресажда се през пролетта на период от две години. Торенето се прави през пролетта и лятото, през две седмици. За подхранване се сменя горния почвен слой веднъж в годината.
Коледен кактус, коледниче
Отгледай го с любов, за да те радва с цветове на Коледа.
Отглежда се много лесно в домашни условия.
Латинско наименование: Schlumbergera truncata hybrids
Произход: Расте в шест разновидности, които се срещат в планините на Източна Бразилия.
Листа: В естествената си среда то представлява малък храст, чиито стъбълца се разчленяват ветрилообразно многократно. На предния връх на крайните стъбълца са формират цветоносни пъпки и цветове.
Цветове и цъфтеж: В естествена среда коледничето не впечатлява с цветово разнообразие, но селекционерите са се потрудили то да ни радва с червени, карминеночервени, розови или бели цветове.
Температура: За залагане на цветни пъпки изисква студени помещения - от 15 до 18°С. А за да напъпи и разцъфне, се нуждае от по-топла стая - около 25°С.
Почва: Добре е да се използва кактусова почва, пропусклива и обогатена с хумус, но без варовик.
Разположение: Растението не бива да се оставя на пряка слънчева светлина при цъфтеж и по време на подхранването. Затова пък през септември, когато се залагат цветните пъпки, освен по-ниските температури то иска пряко слънчево греене и редовно поливано.
Пресаждане: Преди вегетацията през март се прави пресаждането - винаги на отоплено легло и при висока влажност.
Размножаване: Чрез вкореняването на резница, която се поставя във вода или разтвор за вкореняване, докато избият коренчета.
Поливане: От септември до декември почвата се поддържа винаги влажна, за да набъбнат цветовете и да се отворят точно в навечерието на Рождество за радост на цялата къща по време на коледните и новогодишните празници. После коледничето се оставя на сух режим.
Торене: Препоръчва се да се тори с тор за кактуси от март до края на август.
Драцена
Драцената е издръжливо растение, приличащо на палма, което в зависимост от вида и сорта си достига височина от 1 до 3 м, със стъбло или без него.
Драцената е много подходящо растение за начинаещи цветари любители.
Най-много у нас се отглеждат видовете драцена фрагранс (Dracaena fragrans) и драцена деремензис (Dracaena deremensis), различаващи се по надлъжните светли и тъмни ивици на листата.
* Семейство: Agaveceae, столетникови
* Родина: Африка, Азия, Австралия
* Листа:
Имат различна форма, в единен зелен или синьозелен тон, а също и множество дву- и трицветни комбинации от зелени, бели, жълти, червени, кафяви и сиви тонове.
* Цветове: бели
Много рядко цъфти в стайни условия.
* Размножаване:
Размножава се праз февруари-март.
Става чрез стъблени резници, които може да вземете от средната част на стъблото, а другите самата връхна част на драцената заедно с розетка от листа.
Посадете ги в смеска на пясъчна основа.
Докато пусне корени, драцената трябва да бъде на светло и топло място.
* Температура: 12-21 С.
През лятото може да извадите растението на открит балкон или тераса, а през зимата го отглеждайте в помещение с температура около 12 градуса.
Но запомнете, че някои видове не търпят по-малко от 15 градуса.
* Светлина:
Светло или полусенчесто, без преки слънчеви лъчи.
* Поливане:
Пръстта трябва постоянно да е влажна, но през зимата - по-малко.
През лятото растенията се оросяват.
Добре е от време на време листата на растението да се избърсват.
* Торене:
От пролетта до есента торете ежеседмично.
* Пресаждане:
На всеки 2-3 години трябва да пресаждате растението в нова пръст.
Дифенбахия
Това е едно от най-популярните декоративни растения, в зависимост от своята разновидност представлява храст или дебело стъбло, стигащо на височина от 0.5 до 2 метра.
Листата му са с разнообразни шарки в различни нюанси на зелено, жълто или бяло.
Названието му дифенбахия е дадено в чест на немския ботаник Й. Ф. Дифенбах (1794-1847).
* Семейство
Araceae
* Родина
Тропическите гори на Южна Америка
* Цвят
Пъпките трябва да се откъснат, за да може растението да “тръгне” да образува само листа.
* Размножаване
Дифенбахията се размножава вегетативно чрез резници, които могат да бъдат връхни или част от стъблото с един-два възела.
Вкореняването се извършва в перлит и тор 1:1. (А също така става и в обикновен съд с вода. След като пусне корени, е готово за засаждане.)
По време на вкореняването се подържа температура на субстрата 22-25 градуса, а на въздуха 25-30 градуса и висока въздушна влажност, която се постига чрез чести оросявания. При тези условия растенията се вкореняват за 5-6 седмици.
* Почва
Дифенбахията се отглежда в леки почви, богати на хумус.
Използва се почвена смеска от листовка, угнил оборски тор, торф и пясък в съотношение 3:1:1:1.
* Торене
През зимата веднъж месечно се подхранва с комбинирани минерални торове, през лятото всяка седмица.
* Температура
Температурата на помещението в което се отглежда трябва да е 18-20С.
* Светлина
Трябва да се държи на полусенчесто място.
Колкото по-светъл е цвета на листата, толкова повече е нужна светлина на растението, но не го излагайте на преки слънчеви лъчи.
* Поливане
Полива се редовно и често с вода със стайна температура.
* Пресаждане
На всеки две години растението е добре да се пресажда.
Стаен бонсай
Общи правила за отглеждането на малките дръвчета
Ако искате да се почувствате като в света на елфите, купете си бонсай.
Това малко дръвче ви кара да си мислите, че сте в друг свят - малък, грациозен и романтичен. Действа ви почти вълшебно - с лилипутския си вид непрекъснато привлича погледа ви.
Но ако все пак сте решили да отглеждате това необикновено, привлекателно растение, имайте предвид, че това не е лесна работа.
Не напразно тези растения са доста скъпи.
* Родината на бонсаите е Япония.
Буквално преведено, тяхното име означава растение, гледано върху поднос. На много от вас то вероятно изглежда като изродено, но всъщност, за да достигне до пазара във вида, в който го виждате, отглеждането му изисква невероятно много грижи, умения и средства.
* Светлина:Дръвчетата обичат светлината.
За да стимулирате растежа им, през лятото бихте могли да ги изнасяте на балкона, но внимавайте - не ги излагайте на пряка слънчева светлина.
* Температура:Тропичните видове, се нуждаят през зимата от 18 до 24 °С, а субтропичните от 10 до 16 °С. Разбира се, те не бива да са в близост с отоплителни уреди и не трябва да се излагат на течение.
* Поливане:За успешното отглеждане на бонсаите много е важно правилното им поливане. Те са влаголюбиви растения, почвата им винаги трябва да бъде влажна. Това се постига най-лесно, като съдът с дръвчето се потапя в хладка вода и се държи дотогава, докато спрат да излизат въздушни мехурчета. Колко често трябва да повтаряте тази операция, зависи от вида на бонсаите, от мястото, където сте ги поставили, и от времето. Някой се нуждаят от поливане от един до три пъти седмично, а други — всеки ден.
Ако е много горещо, от време на време пръскайте листата им, тъй като едно от задължителните условия за правилното отглеждане на бонсаите е въздухът да бъде влажен.
* Пресаждане:Веднъж на всеки две години – през пролетта.
Те се изваждат внимателно от саксията, отрязват се около 1/3 от корените им и се пресаждат наново във вече сменена почва и връхчетата се пенизират.
* Торене:За подхранване на почвата най-подходящи са течните органични торове (може да ги намерите в специализираните цветарски магазини). От пролетта до есента, когато дръвчетата растат най-много, наторяването се извършва веднъж на всеки четири седмици, а през зимата, който, общо взето, е „летаргичен" сезон - на всеки осем.
Ако през пролетта или лятото бонсаят ви започне да цъфти, изложете го на малко повече светлина.
За да запазите формата, както и да спомогнете за правилния растеж на вашето дръвче, редовно изрязвайте пожълтелите листа, премахвайте някои от долните клонки, както и нежеланите разклонения.
МimchetoOo- Admin
- Регистриран на : 16.02.2010
Местожителство : Италия
Брой мнения : 1419 -
Re: Цветята в нашия дом
МimchetoOo Чет Мар 18, 2010 7:25 pm
Декоративно кафе
Семейство Coffea. Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина. От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.
Топлолюбиво растение - изисква минимум 8 градуса през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце. Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.
Пресадете го през ранна пролет на всеки две–три години.
Афеландра - зеброво цвете
Aphelandra sinclairiana - Това е един от най–прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45-50 см.). Максимална височина – 3 м. Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж. Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама). Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.
Aphelandra squarrosa е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия.
Грижи: Изисква редовно и обилно поливане. Изисква богата на хумус почва и не много силна светлина. Наторете, когато растението започне да образува цветни пъпки. Растението е чувствително на студ. Ако температурата се задържи под 16 градуса, листата започват да окапват. Замръзва при температура под 1°C. Трябва редовно да се напоява. Цъфти в жълто, по принцип късно през лятото или есента. След като прецъфти, растението се подкастря.
Място: Aphelandra squarrosa обича полусенчести места. Сутрешното слънце е най – добро за растението.
Размножаване: Размножава се през пролетта – с резници или семена.
Банан
Бананът е дървоподобно растение, макар и технически трева, от род Musa. Терминът банан се използва и за продълговатите плодове на дървото. Първоначално бананите са култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия и Западна Океания.
Първи сведения за бананите има от будистки текстове от 600 г. пр.н.е. Александър Велики опитва вкуса на банана в долините в Индия през 327 г. пр.н.е. В Китай има бананови плантации още от началото на 3 век. През 650 г. ислямски завоеватели пренасят банана в Палестина. Арабски търговци разпространяват банана в обширни части от Африка. През 1502 г. португалските колонизатори създават първите бананови плантации в Карибския регион и Централна Америка.
Бананите съдържат много флуор и магнезий. Те са най-добрия плод за лекуване на спазмофилията (болест предизвикана от стреса) и са необходими за бебета по време на растежа на млечните зъби.
Запазват се идеално, ако се увият във вестник и се поставят на хладно място, но в никакъв случай в хладилника. За да не потъмнеят се поръсват предварително с лимонов сок.
Банановите растения стават все по–популярни. Тяхното отглеждане е истинско удоволствие и лесен начин да се създаде тропическа атмосфера у дома и в градината. Те растат бързо, а повечето от тях раждат плодове на втората си година. В повечето случаи плодовете са по – вкусни от тези, които се продават в магазините или на пазара.
Грижи: Повечето бананови растения обичат частична сянка, голямо количество вода и богата тор. Необходимо е наторяването да става по точна схема, за да се образуват здрави и големи плодове.
Ако отглеждате банана в саксия или сандък, оставете поне 8 – 10 см.разстояние между грудките. Можете да го засадите и в градината, но температурата на въздуха трябва да е поне 10 градуса.
Размножаване: Засейте семената на дълбочина 2.5 см., в поднос или саксия с влажна, наторена почва. Поставете контейнера на топло място и поддържайте постоянна температура 20-25 градуса по целзий. Помнете, че растението се нуждае от светлина. Поникването може да отнеме от 1 до 6 месеца.
Когато порастнат достатъчно,за да се обработват, засадете растенията в саксия или сандък, на дълбочина 7.5 см., като внимамавате да не увредите корените. За бързия им растеж е необходима много светлина. През лятото могат да се изнесат на двора и да се приберат вкъщи преди първите студове. През зимата ограничете до минимум поливането. някои листа могат ад покафенеят, което е нормална реакция за сезона.
Ако решите да захванете банан от грудка, най–важното е да осигурите добро отцеждане на почвата. Тя трябва да е леко влажна, но не и подгизнала, за да се избегне загниване.
МimchetoOo- Admin
- Регистриран на : 16.02.2010 Местожителство : Италия
Брой мнения : 1419 -
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|